Рапица

Рапицата (Brassica napus) известна още и като канола е растение с ярко жълти цветове, което се отглежда и култивира масово по света.
В нашата страна тя се отглежда предимно в Средна и Северна България, цъфти от 15 април до 10 май, поради тази причина се явява масов източник на прашец за пчелите.
Семената на съвременните сортове съдържат 40-52% слабосъхнещо масло, до 20 % белтъчини и над 17 % въглехидрати. Състава на рапичното масло при старите сортове включвало в съдържанието си голямо количество (до 40-45 %) вредни за организма ерукова киселина и глюкозинолати, които понижават вкусовите му качества.
Хранителната стойност на рапичното масло се определя от масло-киселинния състав и съдържащите се в нето биологично активни вещества / витамини – А, Д, Е, К/, фосфатиди, токофероли и др.
В състава на маслото около 85% се пада на ценните незаменими мастни киселини : олеинова / 65%/ ; линолова /20%/. Такова високоолеиново масло е с висока устойчивост на окисление, както в процеса на хранене, така и при интензивно нагряване.
При преработката на семената и се получава ценен белтъчен шрот, подходящ за добавяне при производството на комбинирани фуражи. Шротът от семената на безеруковите сортове съдържа незначителни количества глюкозиноити до 0,5% и по хранителни качества се приравнява към соевия шрот. В него се съдържат 45-49% белтъчини с високо съдържание на незаменими аминокиселини.
В последно време рапичното масло се явява една от основните суровини за получаване на биогориво за дизелови двигатели.
При оризищата, където трудно се реализира торенето с оборски тор, рапицата с успех може да се използва за зелено торене.
Освен всички изброени по-горе предимства, рапицата подобрява и фитосанитарното състояние на почвата, като намалява поражението от кореново гниене при пшеницата.
Използвана като междинна култура, рапицата освобождава най-рано площите и ги оставя чисти от плевели за следващите култури. Това спомага за повишаване ефективността от използването на единица площ. Зимната рапица има висока хранителна стойност и може да се използва за зелен фураж. В 100 kg зелена маса се съдържат до 4 kg протеин, 16 кръмни единици. На една кръмна единица в зелената маса на зимната рапица се падат 180-190 g протеин.
Рапицата е едно от най-добрите медоносни растения. От един декар се получават до 10-12 kg мед.
Рапицата е била известна още от преди 4 000 години пр.н.е. Нейната родина е Средиземноморието, от където по-късно се разпространява в Азия. През 13ти век рапицата прониква в Западна Европа и става основна маслодайна култура.
Най-много рапица в света се отглежда в Китай, Индия, Канада, Германия, Франция и др.