Люцерна

Люцерната е едно от най-старите фуражни растения, отглеждано от преди 2500 – 3000 години в Средна Азия, Мала Азия и Индия.

Люцерната е многогодишно растение, което се използва обикновено 4-5 години, но при благоприятни условия издържа на едно място 10 и повече години. Тя има силно развита коренова система, която се състои от главен вретеновиден корен, достигащ дълбочина 15 метра, странични разклонения и множество коренови власинки.

Стеблата на люцерната са четириръбести, често заоблени, гладки или покрити с нежни бели прилепнали космици. През първата година от развитието си тя образува главно стъбло и странични издънки, а след това образува множество изправени или полуизправени стъбла, при което надземната маса на растението придобива храстовидна форма. Отделните растения образуват 5-10 и повече стъбла.
Листата са разположени последователно по дължината на растението. Те са съставени от три листчета, които имат продълговато-овална форма с назъбена периферия в горната си част.

Цветовете на люцерната с а мораво-сини, събрани в гроздовидни съцветия, разположени в горната част на стъблата и разклоненията. Съцветията се състоят от 10 – 30цветчета, които имат чашка и венче, съставено от байряче, ладийка и две крилца, 10 тичинки и плодник с близалце, разположено над тичинковата тръбичка.

Люцерната цъфти продължително време през юни-юли. Пчелите посещават люцерната главно за нектар. Добивът при добро овлажняване на люцерната може да бъде 7- 10кг. При не-поливни условия добивът на мед е значително по-малък.