Запасни майки

Едва ли има пчелар, който да не е имал проблеми през пролетта, след иззимуването на пчелните семейства да не е имал проблеми с осиротяване на някое от пчелните семейства. Пчеларите професионалисти обикновено са по-предвидливи и по-често подсигуряват пчелините си със запасни майки.

Утвърденото правили е, че всеки пчелин трябва да има поне 10% запасни майки спрямо общия брой на семействата. Те са необходими за оправяне на семейства останали без майка, за подмяна на стари майки или за образуване на ново пчелно семейство.

Запасните майки трябва да се създават в началото на главната паша, но не по-късно от средата на юли, за да може да се развият и подсигурят с пчели и храна за зимата.
Създават се от две пити с пило и мед и една пита с прашец. Питите се вземат от силни семейства, които не би трябвало да намалят медодобива, тъй като необходимите по време на паша възрастни пчели ще се върнат в основното жилище. На всеки новообразуван нуклеус се дава зрял маточник.
Запасните майки се използват най-често през пролетта. Най-правилно е тогава да се вземе майката от по-слабо презимувал нуклеус, а по-силните да се използват за отводки и създаване на нови семейства или като помощни семейства.